Moody Blues - Nights In White Satin

Nights in white satin, never reaching the end
Letters I've written, never meaning to send
Beauty I'd always missed, with these eyes before
Just what the truth is, I can't say anymore
'Cause I love you, yes I love you, oh, how I love you

Gazing at people, some hand in hand
Just what I'm going through they can't understand
Some try to tell me, thoughts they cannot defend
Just what you want to be you will be in the end
And I love you, yes I love you
Oh, how I love you, oh, how I love you

Nights in white satin, never reaching the end
Letters I've written, never meaning to send
Beauty I'd always missed,with these eyes before
Just what the truth is, I can't say anymore
'Cause I love you, yes I love you
Oh, how I love you, oh, how I love you

'Cause I love you, yes I love you
Oh, how I love you, oh, how I love you

{Epilogue, spoken}
Breathe deep the gathering gloom
Watch lights fade from every room
Bedsetter people look back and lament
Another day's useless energy's spent
Impassioned lovers wrestle as one
Lonely man cries for love and has none
New mother picks up and suckles her son
Senior citizens wish they were young
Cold-hearted orb that rules the night
Removes the colors from our sight
Red is grey and yellow white
And we decide which is right
And which is an illusion

Нощти в бял сатен,нощти безкрайни
Писмата които съм написал, дори не мисля да изпратя
прелестна моя, винаги ще ми липсваш с този твой поглед
Истината е точно такава, нищо друго не мога да кажа
защото те обичам, да обичам те, о как те обичам!

Взирам се в хората, някой от тях се държат за ръце
това което претърпявам, те не могат да разберат
Някой се опитват да ми нареждат, но мислите си не могат да защитят
В края на краищата, ще бъдещ това, което искаш да си
Обичам те,да обичам те
о,как те обичам!

Нощти в бял сатен,нощти безкрайни
Писмата които съм написал, дори не мисля да изпратя
Прелестна моя, винаги ще ми липсваш с този твой поглед
истината е точно такава, нищо друго не мога да кажа
защото те обичам,да обичам те,
о как те обичам!

Защото те обичам,да обичам те,
о как те обичам

(епилог)
Вдишвам дълбоко насъбралата се тъга
Гледам угасващите светлини от всяка стая
Хората поглеждат назад и тъгуват
още един безполезен ден в който енергията е пропиляна
Пламенни влюбени се борят като едно цяло
Самотен мъж плаче за любовта,която няма
Млада майка вдига и кърми сина си
Пенсионери искат да са отново млади
Суровото кълбо, управляващо нощта
сменя цветовете пред погледа ни
червеното става сиво, жълтото- бяло
и ние решаваме кой цвят е правилният
и кой е една илюзия