Докосваш ме, а в мен гори.
В целувките ти парят рани.
И уж е хубаво, а тъй боли,
боли от толкова мълчане.
Аз дълго любовта мълчах,
във тишината си я бях затворил
и днес, сега не зная как,
със теб за нея да говоря.
А ти почакай! Моля, потърпи
навярно плашещата моя мълчаливост.
Безприказен съм, но и тъй, нали,
целувките ни са достатъчно красиви?
Аз знам, че любовта е трудна в тишина.
Ти дай ми време, Обич моя!
С най-нежните си, истински слова
сърцето ми на теб ще заговори.
А ти посрещай думите му с устни!
И говори ми също със сърце!
Че без теб отново тишина се спуска.
Не ме оставай да мълча. Недей!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар