Как стисна ме за гърлото... Мълча.
Горчива мъка във очи ми зрее.
След черното... остава празнота.
След черното... сърцето ми пустее
и пълни вените ми с хлад,
и вкус на нямане разлива.
Вървя, но крачейки назад.
Вървя назад... и си отивам
към моите си, пусти брегове,
където плиска се омраза.
Светът да е проклет! - Отне...
(Не искам и не мога да го кажа)
Притискам мислите в юмрук,
дордето се превърнат в болка.
Живот изгасна! Бях до тук!
Не мога повече напред! Не мога!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар