Повод за тези ми мисли е снощното изявление на образователният министър Даниел Вълчев за новите промени в българското образование. Та се запитах- кое е нещото и кое е нищото в родното ни образование?
За мен несъмнено нещото са българските деца, които трябва да получат едно добро и конкурентно образование в съвременните условия на непрекъснато глобализиращия се свят. Нещото са българските учители, които колкото и хулени да са остават при децата, за да ги научат на нещо. И май нещото свършва до тук.
А колко ли ще е дълъг списъкът на нищото?
Нищото на първо място е МОН. Та как за този двайсетгодишен преход умните глави в това министерство не направиха една единствена поне крачка към по- добро за децата на България? Не се подлъгвайте по вербалните им изявления, че образованието се модернизира и върви към европейското- та скоро четох, че грамотността ни е далеч под тази на Турция например. Кой одобрява безбройните учебници в които е пълно с грешки, написани на висок стил и неразбираеми за учениците?
Нищото са сградите в които учат българските ученици- порутени, неотоплени, плачещи за ремонт от години, а в същото време източени милиарди левове от ДДС .
Нищото са учебните програми скалъпени на две-на три, колкото да се каже, че образованието се реформира, а то на практика е в регрес.
Толкова ли е трудно, толкова ли е невъзможно да има по един учебник по даден предмет по който да учат всички деца? Толкова ли е трудно, толкова ли е невъзможно специалистите от МОН да изготвят веднъж годишно национални тестове върху учебния материал за даден предмет и даден клас, та поставен на еднаква база за сравнение да се оцени българският ученик обективно?
Мисля, че...май НИЩОТО не мисли изобщо за НЕЩОТО!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ами то НИЩОТО е тръгнало от момента в който си помислиха( умишлено не използвам 1 л.мн.ч.), че могат да мислят по европейски. Че могат и даже!! разбират, що е то европейско. При положение,че нищо не знаят. Явно "нищо" и "нещо" ще са често срещани думи , специално в моя коментар :) Та, от къде се започна?!
ОтговорИзтриванеОт мисълта,че с по-разнообразни и уж олекотени учебници, с много картинки, но и с доста термини, децата, които до вчера играеха в пясъчните, ще са изчели всички видове речници( това на още едно място го бях написала).
Започна се от ламтежа за пари. Кое издателство по-добре ще се престарае и ще "сложи" весели обложки на учебниците, щото-видите ли, в Европа било така.
Започна се от самото създаване на учебници, от хора с няколко магистърски степени, с няколко звания и многознаещи, които обаче! изобщо не са стъпвали в класна стая.
Започна се от Нещо и се стигна до Нищо. Българина има невероятната спсобност да се "изхвърля" навсякъде , където му падне, само и само да се "покаже". Е да, но този път направо се осра! без извинение! защото една дълго градена ценностна система е на път да се разруши( ако вече не се е ), заради ламтежа на най-различни табелки с имена на издателства. Горките ни деца. И на върха на цялата история да вземат пак да помислят по европейски милите ни законодатели- да узаптят въпросните деца, приемайки един абсурдно недообмислен закон, уповавайки се на битието през 80-те години. Как става тая работа, не знам?! Хем европейско в новия век, хем по старото "добро соц време". Както казах- нямаме равни, та даже и в комбинирането на вековете.
И не, Уравнение, не е никак трудно да се напише вид знание- било то история, било география, било по каквато и да е наука по разбираем начин.. Явно им е трудно в избора на цветове на учебниците- колкото по-шарен и бъкан с терминология, толкова по-добре за децата полиглоти, вундеркинди,щото нали.... все пак сме в Европа, ама до какво ниво ни е нацията, на никой не му пука. То на кой ли му и пука...
Аз съм просто една елементарна майка със собвствено виждане за Нищото и Нещото:))